За еден меланхоличен ум, наслов како овој на првата книга на Велс Тауер може да звучи како апокалиптична закана, но и како перверзна утеха – ако навистина сè е веќе уништено, прегазено и разрушено, во архитектонска, агрономска, етичка и естетска смисла, тоа остава расчистен простор, за врз стрништето на стариот да се изгради нов, храбар и доблесен свет.
9 декември 2011 - 00:00