Връщам се от бара,пощата отварям...
И какво намирам?! Страх ме е да кажа.
Малко листче бяло, със печат и подпис.
Гласно съобшават, че ме призовават.
В родната казарма, трябва да отида
и да браня смело моята родина.
Кръчми и купони, мадами да ви няма.
Старшини с пагони,гонки до забрава.
Старшини с пагони....
Припев:
Курви сбогом...
Няма вече джипове, джетове....
Няма компаньонки, барове...
Няма да ги има, лудите купони (х2)
Курви сбогом...
Как да ви оставя във такъв момент?!
Как да ви обичам като съм във плен!?
Кой ще ме приспива в родната казарма?!
Вечер се прибирам, и писмо намирам.
Още с камофлажа, на кого да кажа?
Моята любима, вече нищо не подбира.
В чуждите завивки, любовта намира..
Тръпки ме полазват, свят ми се завива,
слънце ще изгрее и на мойта нива..
Кръчмите, купоните, мадамите красиви.
Знайте ще се върна с нови сили..
Знайте ще се върна...
